Моите стихчета...

Щом погледа ти срещна осъзнавам, че по-красиво нещо от теб не съм съзерцавал.
Очите ти червни като огън, но по-студени и от лед, устните ти розови и сладки, като вкусен пчелен мед.
Усмивката надменна и омайна, крие своята малка тайна.
В очите ти не страх, а ярост тлее и аз знам, че върху мен ще я излееш.
Но готов съм заради теб отново в Ада да се върнна, стига някой ден отново за малко да те зърна.

Кръв

Ако можех да избирам никога нямаше да съм това,
ако можех да проклинам бих проклела своята душа.
Съжелявам за момента съжелявам за греха,
но кръвта ти е безценна призова ме тя в ноща.
И усещам как кръвта във вените ти тече,
съжалявам но това съм и никой не може да го отрече.
И кръвта я вече няма падаш тихо на земята,
нищо ще боли но скоро ще седиш ти до луната.
А във векове различни аз за тебе ще си спомням,
думи къвави вековни аз за тебе ще отроням.
Ще си спомням за молбите с кървави сълзи попити,
ще си спомням за мечтите като нищо те убити.
И ако някога се случи пак със тебе да се срещна,
всичко ще направя за да вкуся кръвта гореща.


Тя

С коси по черни
и от черен шоколад,
и с погледи високомерни
тя върви по белия площад.
Всички се отдръпват
и й се покланят,
и пред красотата й потръпват
и й се ослянят.
Но нищо не привлича
жестокия й поглед,
и капка полза не извлича,
от поредния си оглед.